МОТИВИ към Присъда № 46/26.04.2011 година, постановена по НЧХД № 42/2009 година по описа на РС- Елхово:

 

Наказателното от частен характер производство е образувано по тъжба на А.Я.М. ***, подадена чрез пълномощника му- адв. В.К. ***, против И.С. *** по обвинение в престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, предл.2, във вр. с чл.147 от НК затова, че в периода от 01.06. до 15.06.2008 година, в писмо до Министъра на Земеделието и храните, с копие до Председателя на АЗПБ, Директора на ДФ Земеделие”, Комисията по земеделие и гори в Народното събрание, вестник “168 часа” и Областна дирекция “Земеделие и гори”-гр.Ямбол и копие до НТВ Скат”, е разпространил позорни за честта и достойнството на тъжителя А.Я.М. *** обстоятелства, като му е приписал престъпления – рекет или изнудване, измама и участие в организирана престъпна група с думите: “Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини”; “Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А.Я.М. и организираната от него група”, както и разпространил неверни и позорни обстоятелства за тъжителя: “Той подаде жалба до Вас чрез подставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинска служба и Областната дирекция беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по СЕПП в реални граници”.  

  Против подсъдимият И.К. с тъжбата е предявен и граждански иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000.00 лева на основание чл.45 и сл. от ЗЗД за претърпени от тъжителя неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане и изразили се в душевни болки, страдания и неудобства от разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство на основание чл.84 от НПК и А.М. е конституиран и като граждански ищец по делото, освен като частен тъжител.

В съдебно заседание тъжбата и гражданският иск се поддържат изцяло от частния тъжител А.М. и неговия повереник -адв. К.. В хода на делото по същество се твърди, че e безспорно установено от събраните доказателства, че подсъдимият И.К. е осъществил с действията си от обективна и субективна страна престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, предл.2,  вр. с чл.147 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен, както и че гражданският иск е изцяло онователен и доказан и следва да се уважи. Излагат се подробни съображения във връзка с повдигнатото обвинение. Твърди се, че след като било извършено идентифицирането на земед. имоти, обработвани от земед. производители за стоп. 2007/2008г. и се установили множество застъпвания, преди, по време и след проведеното на 30.05.2008 година в сградата на ОС „Земеделие” – гр. Болярово събрание на земеделски производители от общината със зам. министъра на земеделието и храните Д. Пейчев, на което присъствали тъжителя и подсъдимия, сред земед. производители се разпространявала и подписвала процесната жалба, като съдържанието й не станало известно тогава на М., а той разбрал за жалбата едва на 11.10.2008 година, когато същата била връчена на съпругата му Недка К. в едно предаване на телевизия „Скат”. Тази жалба е изпратена до различни институции, до които е адресирана - Министерството на земеделието и храните, където е входирана на 02.06.2008 година, като е била занесена на ръка от Петър С.Г., Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие”- на 16.07.2008 година, ОД „Земеделие” гр. Ямбол – на 03.06.2008г., в АЗПБ - на 02.06.2008 година  и до телевизия „Скат”. Заявява се, че от обективна страна клеветата в случая е осъществена в двете си форми - във вид на приписване на престъпление и във вид на разпространение на неистински позорни обстоятелства, като в двата инкриминирани изрази: „Лицето продължава да тормози и рекетира собственици на земя в няколко общини” и „Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А.Я.М. и организираната от него група”, подсъдимия е приписал на тъжителя престъпленията  рекет, изнудване, измама или множество измами и организиране на престъпна група, а с израза: „Той подаде жалба до вас чрез поставените си лица и след като заплашваше с уволнение служители в ОС и ОД, беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по СЕПП, в реални граници” са разпространени позорни за тъжителя обстоятелства. Твърди се, че тези твърдения са неистина и по делото липсват доказателства, че тъжителят е заплашвал държавни служители – в този смисъл налице са показанията на свидетеля С.Х., че тъжителят се е отнасял най- учтиво към служителите от ОСЗ и съда следва да кредитира тези показания, а не дадените от св. Д.Д., която твърди, че по време на идентификацията, на 09.05.2008г. е била заплашвана с уволнение от М., тъй като тази свидетелка не можа да възпроизведе точните думи, които са били казани от М.. По отношение на субективната страна на престъплението се твърди, че подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, а деянието не може да се квалифицира като извършено при осъществено право на сигнал, тъй като когато подсъдимия предварително знае, че разпространява неверни твърдения, че това което приписва със сигнала е невярно, е налице клевета съгласно константната съдебна практика. В случая подсъдимият не споделя в обясненията си, че е имал някакви взаимоотношения с М., че бил по някакъв начин тормозен или измамен от него, още повече, че същият не е имал застъпвания с него, които да го мотивират да има някакви отношения или негативно отношение към него, той не е имал и минали конфликти и взаимоотношения с тъжителя, но въпреки това се е подписал под жалба, в чието съдържание е записано, че тъжителя мамел, рекетирал, организирал престъпна група и действията му не са били единичен случай, а едно продължително и многократно във времето действие. Заявява се, че целта на подсъдимият подписвайки жалбата не е била, както той твърди в обясненията си, да бъде извършена проверка на застъпванията, тъй като ако той наистина преследваше законната цел да бъдат направени проверки, в жалбата нямаше да присъстват твърдения за рекет, измама, за организиране на престъпна група, а щеше да бъде изложено само определено съдържание, свързано със застъпване на площите - кои имоти точно са застъпени, с какво са засети тези имоти и евентуално да се иска от органите да бъде направена някаква проверка. За сочените в жалбата престъпления е следвало да се сигнализира прокуратурата и полицията, тъй като това са органите в България, които имат компетентност да извършват проверки дали тъжителят е извършил рекет, измама, организиране на група за измами, т.е.  дали е извършил тези престъпления и тези органи, от друга страна имат задължението да пазят служебна тайна. Досежно предявеният граждански иск, повереника на тъжителя сочи, че претендираният му размер е съобразен и адекватен на претърпените от гражданския ищец М. неимуществени вреди, засегнали както здравето и достойнството му като личност, така и отразили се неблагоприятно на бизнес контактите и отношенията му като пълномощник на “Елана ФЗЗ”, тъй като въпросната жалба е станала достояние не само на институциите, до които е била адресирана, но е била разпространена в публичното пространство чрез националните средства за масово осведомяване – вестник „Труд” и сп. „Агрокомпас” и присъства в интернет пространството. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият И.С.К. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че не се признава за виновен. Заявява, че не знае кой от земеделски производители е изготвил жалбата, но е подписал същата в деня на срещата със зам.министър Д. Пейчев в гр. Болярово, без да прочете цялото й съдържание, с цел да бъде подаден сигнал и да бъде извършена проверка кой обработва земед. площи и съответно кой има право да получи субсидии –дали този който обработва реално земите или този, който твърди че има сключени договори за ползването им. Твърди, че той като земеделски производител е имал през 2008г. застъпвания на заявени за подпомагане земеделски площи в землището на с. Г. Крушево с други земед. производители, които той е обработил и щом разбрал от своите колеги отивайки в гр. Болярово на 30.05.2008г., че е изготвена жалба във връзка с тези застъпвания на земед. площи, той също я подписал с цел да бъде извършена проверка. Заявява, че в деня на срещата със зам. министър Пейчев той и други земед. производители са разговаряли  с А.М. във връзка с получилите се застъпванията и сам М. е заявил пред тях, че той е човека, който ще реши проблемите им със застъпванията, но поискал размера на цялата полагаща се за декар обработваема площ субсидия в замяна да се сключат договори за наем на обработваните от тях земи.

 Защитникът на подсъдимия –адв.Ан.Д. *** пледира за постановяване на оправдателна присъда и излага подробни съображения в тази насока. Твърди се, че повдигнато обвинение от частният тъжител за извършено престъпно деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна и че не се събрани никакви доказателства, сочещи пряк умисъл от страна на подсъдимия - същият целенасочено да е желал да наклевети тъжителя като го обиди и разпространи тази обида чрез печатни произведения или по друг начин. От обясненията на И.К. се установява, че същият не е имал причина и мотив да извърши такова престъпление от една страна, а от друга страна, е подписал въпросната жалба само и единствено с цел да бъде решен по един окончателен начин проблема съществуващ при земеделските производители от региона на община Болярово във връзка със многобройните застъпвания на земед. площи и който проблем е съществен за земеделските производители и се отразява сериозно на финансовите им резултати в края на стопанската година. Подсъдимият, без да прочете текста на процесната жалба, от разговори със свои колеги – земед. производители е останал с впечатление, че това е жалбата, и сигнала, и начина, за да искат и сезират МЗХ, както и парламентарната комисия, работеща по тези въпроси, за да може да се уредят нормативно отношенията между лицата, имащи връзка с обработването на зем. земя и получаването на субсидии. Ето защо, подписвайки жалбата, целта на подсъдимия не е била по някакъв начин да урони престижа, честта и достойнството на тъжителя и дори не е имал представа, че в същата са употребени думи като рекет, измама, групата на А.М. и т.н. По отношение на обективната страна на деянието се сочи, че изразите, употребени в жалбата на земеделските производители нямат това значение и не носят такъв заряд, какъвто е приписан в тъжбата, а по начина и контекста, в който са употребени те в самата жалба, не представляват обида за когото и да е било, а от самия текст на жалбата може да се направи извода, че целят не да бъде някой обиден или наклеветен, а да бъде решен един проблем на голям кръг от хора. Твърди се, че израза употребен в жалбата: „Досега сме подавали сигнали, но въпреки уверенията, че ще бъде проверено, това не се осъществява и лицето продължава да рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини. Считаме, че жалбата ни ще бъда взета под внимание и ще бъдат доказани измамите на А.М. и организираната от него група”,  носи информация, различна от тази, която се твърди в тъжбата. Според защитника на подсъдимия с тази жалба земед. производители са искали  да изразят становището си, че въведената нова процедура по очертаването на земеделски земи и субсидирането им по този начин от самото си начало е порочна и като такава създава предпоставки определени лица да получават субсидии, които, както според подписалите жалбата, така и според добрите земеделски отношения и практики, са неприемливи. Заявява се, че употребените изрази не са използвани в смисъла, който е посочен в тъжбата, а от събраните гласни доказателства по делото се установи,  че в конкретния случай под думите „тормози и рекетира” и „ще бъдат доказани измамите на А.М. и организираната от него група” са имали предвид това, че М. от една страна претендира, че не е земеделски производител и не очертава земеделска земя, стремейки се да се докаже, че няма застъпвания с никого и няма отношение към очертаването на земя и получаването на субсидии, но въпреки това същият е направил изявление, че именно с него земед. производители, които имат застъпвания следва да разговарят. Твърди се, че никъде в жалбата не става въпрос за престъпен вид организация и че тези лица извършват престъпление, но от поведението на М. - помагал в очертаването, в подготовката на документи и кореспонденцията на посочените в жалбата лица, се прави извод за организираност. Обстоятелството, че земеделските производители като цяло и в частност подс. И.К. са обработили земите, цялата дейност от сеитба и оран и всички разходи по обработка на земята са направени и през м. март, когато вече оставало само да се прибере реколтата от полето, се появява М. и има претенции не само за наема, а и претендира да му бъде изплатена цялата субсидия, именно това поведение земеделските производители характеризират като тормоз и рекет. По отношение на предявеният граждански иск се твърди,  че същият е неоснователен и недоказан, като също са изложени подробни съображения и се желае гражданския иск да бъде отхвърлен и се присъдят направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият по делото И.С. *** е дългогодишен земеделски производител и се занимава с обработване на земеделски земи в  землището на с. Голямо Крушево, общ. Болярово, което занятие упражнявала и към стопанската 2007/2008г., както и към настоящия момент. Видно от писмо изх. № РД 06-272 от 11.01.2010г. на ОД „Земеделие” Ямбол /л. 385/ и писмо № 751 от 10.02.2010г. на ДФЗ ОД Ямбол /л.380/ И.К. е регистриран  по Наредба № 3/99г. за стоп. 2007/2008г.  с 51.585 ха земед. земи и е подал заявление за подпомагане по схемите СЕПП за кампания 2007/2008г.  като е завил  447.24 ха земед. площи в с. Г. Крушево.

Подсъдимият не е познавал тъжителя А.М. преди провеждането на срещата на земед. производители със зам. министъра на земеделието и храните на 30.05.2008г. в гр. Болярово и не е имал  взаимоотношения с него, видно от обясненията му, дадени в съдебно заседание на 26.04.2011г.

От показанията на св.Недка К. и от писмените доказателства по делото е видно, че тъжителят А.Я.М. *** също се е занимавал и се занимава със земеделие, но през стопанската 2007/2008година не е бил регистриран като земед. производител. Същият е бил един от двамата съдружници и  управител на вписаното с решение по ф.д. № 2441 от 1997 година по описа на БОС в регистъра на търговските дружества “Саная Инвест ООД до 11.12.2003 година, когато с решение от същата дата на БОС /л.104 от делото/ в търговския регистър е вписано прехвърляне на дялове от съдружниците в дружеството- А.Я.М. и С. Ганчев Ганчев на приетият за съдружник Александър Н. Александров, освобождаване като съдружници на М. и Ганчев, освобождаване на М. като управител на дружеството и прекратяване на представителната му власт и др. обстоятелства.

От писмените доказателства по делото- справка от ДФ “Земеделие” № 02-1103/33 от 16.03.2009г. /л.103 т.ІІ/, както и от справки от ОС “Земеделие” –Болярово /приложени на л.100-102, т.ІІ/, се установява, че тъжителят А.М. не е бил регистриран като земеделски производител в качеството си на физическо лице и в това си качество няма задължения към ДФ ”Земеделие”.

През стопанската 2007/2008 година тъжителят М. не е бил регистриран като земеделски производител, но е идентифицирал в СИЗП земед. имоти и подписвал документи в ОС „Земеделие” Болярово като пълномощник на Илия Атанасов Танев от с. Кукорево и е действал като пълномощник на „Елана фонд за земеделска земя” АДСИЦ-гр.София /понастоящем „Еларг ФЗЗ”/, въз основа на нотариално заверени пълномощни, приложени на л.106-107 от том ІІ на делото. Видно от тези документи със срок на валидност – съответно до 30.06.2008г. и 31.12.2008г., тъжителят М. е бил упълномощен от „Елана ФЗЗ” чрез Изпълнителния директор – Г. Личев да извършва изрично визирани във всяко от цитираните две пълномощни правни и фактически действия от името и за сметка на дружеството – да закупува земед. земя от името и за сметка на дружеството на територията на изрично визирани области, в т.ч. и област Ямбол; да представлява дружеството пред нотариуси, държавни и общински органи по повод изготвяне на нотариални актове, вкл. изготвяне и получаване на документация, свързана със закупуването на земед. земя, вкл. регистрация на имоти в съответните ОСЗГ и снабдяване със скици на името на дружеството; да сключва договори за наем/аренда на земед.земи, собственост на дружеството, включително да води преговори, да подписва и представя документи, без да получава плащания по сключените договори; да предоговаря условията и да прекратява сключени договори за наем и аренда за земед.земя, собственост на дружеството; да представлява дружеството пред съответните държавни, областни и общински органи и институции във връзка с действия по извършване на замяна на земед.земя по реда на чл.36 от ППЗСПЗЗ и др.   След изтичане срока на действие на последното подписано пълномощно - 31.12.2008 година, по делото не са налице данни пълномощията на тъжителя да са продължавани от упълномощителя – изп. директор на „Елана ФЗЗ”. От представеното от тъжителя писмо № 10 от 30.06.2010г., издадено от Г.Г. - прокурист на „Елана пропърти мениджмънт” АД, адресирано до А.М., Х.К. и С. Ганчев във връзка с прекратяване на търговски отношения и от показанията на св. Г.Г. и С.М. – изпълнителен директор на  „Елана ФЗЗ”, дадени в последното с.з. се установи, че  в периода от 2005г. до март 2009г. „Елана пропърти мениджмънт” АД е било обслужващо дружество на „Елана ФЗЗ” АДСИЦ и като такова те са извършвали подбора на пълномощниците и цялата дейност по покупката на земите. От показанията на св. Г.- прокурист на „Елана пропърти мениджмънт” АД става ясно, че той отговарял за дейността на дружеството на територията на Южна България и той лично е решил, че не следва да поднови пълномощията на тъжителя А.М. и на С. Ганчев след 31.12.2008г., тъй като имало „репутационен риск” за дружеството, предвид поместените през м.октомври и ноември 2008г. статии във вестник „Труд” /в броя му от 16.10/ и сп. „Агрокомпас” /от м. ноември/, както и подадени до тях сигнали, че са постъпили жалби, в които се сочи за престъпна група и за източване на евросредства. В същото време, от показанията на св. Г. се установява, че офиса на М. и Ганчев е получавал две награди за добре свършена работа от Елана фонд” и според същия свидетел А.М. е един от добрите пълномощници”, тъй като е купувал много земи в няколко общини и няма нито една паднала сделка. От показанията на свид. М.- изп. директор на „Еларг ФЗЗ”, се установи, че през месец октомври 2008 година той лично е издал заповед, с която се нареждало на обслужващото дружество на фонда – „Елана пропърти мениджмънт” АД да спре покупките на земя и единствената дейност, която следвало занапред да се извършва  е било отдаването на вече закупената земя под наем и аренда. Освен това, към края на 2008г., на база на анализа, с който разполагали във връзка с приключването на финансовата 2008 година, се установило, че към 30.04.2009 година Фонда има несъбрани вземания от арендни и наемни договори в много голям размер и във връзка с това бил стартиран процес на оценка на всеки един регион - кой има право да представлява фонда, какви договори са сключили, има ли несъбрани вземания и т. н., като в тази връзка голяма част от пълномощните не били подновени за 2009г. В регион Ямбол, от тези несъбрани от Фонда вземания, се установило, че има несъбрани над 149 704.00 лева към 30.04.2009 година, като свидетелят не можа да посочи дали за тези неиздължени суми А.М. има отношение. Според св. М.,*** имало най-голяма концентрация по несъбрани вземания за стопанската 2007-2008 година, „тези пълномощни не бяха преподписани на това основание”. От друга страна, видно от съдържанието на представените по делото пълномощни, с които А.М. е бил упълномощен от „Елана фонд за земед. земи”, и преди изготвянето на процесната жалба, упълномощаването е било срочно и е важало за определен период от време, след изтичането на който не е непременно задължително срока да бъде подновен. Процесната жалба не е пряко адресирана до „Елана фонд за земед.земи” АДСИЦ и не може да се направи извод за причинно следствена връзка с поведението на подсъдимия.

Видно от представеният по делото комисионен договор /л.112 от т.ІІ/, същият е сключен на 02.01.2007 година между „Булагро пропъртис” ЕООД, представлявано от Х.Х.К. и тъжителя А.Я.М. с предмет на този договор - подготовка на документи и изповядване на сделки чрез явяване пред нотариус, след редовно упълномощаване от “Елана фонд за зем. земя” АДСИЦ гр. София. Комисионният договор е безсрочен. За извършената от него работа комисионерът, в случая А. М., има право да получи комисионно възнаграждение в размер на 30 % от годишните възнаграждения, които комитентът получава от “Елана фонд за зем. земя” АДСИЦ. В изпълнение на този комисионен договор, на М. са били изплатени  суми, видно от представените от тъжителя  2 бр. сметки за изплатени суми / л.113-114/ съответно първата за период от 02.01.2007 г. до 31.12.2007 г. и втората - от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 година.

От представените 8 бр. регистрационни карти /л.134-141, т. ІІ/ се установява, че лицата “Стандарт Агро АМ” ЕООД гр. Бургас с управител С. Ганчев Ганчев, Х.Х.К., С.Д.Х., Венцислав Митков Т., Илия Атанасов Танев, С. Ганчев Ганчев, Стоянка Д.К. и Величка Желева Тодорова, са регистрирани като земеделски производители през периода 2005-2007г., като две от лицата- Х.К. и С. Ганчев са посочили при тази си регистрация като адрес на управление адреса на тъжителя в гр. Ямбол, ул. Търговска”, № 18, ет.2. Същите седем физически лица и едно ЮЛ са посочени в процесната жалба като група, организирана от тъжителя А.М. и от показанията на св. К. и Х. се установява, че тези лица са близки роднини или приятели на А.М.. Х.К. е брат, а С. Ганчев е син на съпругата на М. - св. Недка К.. Стоянка К. е съпруга на Х.К.. Св.С.Х. е дългогодишен приятел на М., има бизнес отношения  с останалите лица- земед. производители и е подпомаган от св. Н.К. при попълване и подаване на документи, свързани с работата му като земед. производител. Величка Тодорова и синът й Венцислав Т. са кръстници на св.К. и чрез нея познават и тъжителя М.. Видно от приложените по делото писмени доказателства Величка Желева Тодорова и Венцислав Т. са упълномощили С. Ганчев да ги представлява пред различни институции вкл. и във връзка с притежавани и обработвани от тях земед. земи – пред ОДЗ, ДФЗ и др.

От представеното и прието като доказателство по делото  /на л. 33 и сл./ писмо изх. № 47 от 15.01.2009г. на Председателя на ОСЗ Болярово до МЗХ и приложенията към него и от показанията на св. Х. се установява, че между С.Х., “Стандарт Агро АМ” ЕООД с управител С. Ганчев, последният като пълномощник на Величка Тодорова, всички те като наематели от една страна, и от друга страна “Елана фонд за земед. земя АДСИЦ” и “Омега Агро Инвест” ЕАД като наемодатели от друга страна, са сключени през периода 20.02.-13.03.2008 година договори за наем на земеделска земя в различни землища на Община Болярово. Но въпреки, че земите, предмет на тези договори са собственост на двата фонда - наемодатели, те са с тежест на сключени преди това договори за аренда на земеделска земя между собствениците на имотите към момента на сключване на тези договори за аренда и различни арендатори, част от които подписали процесната жалба, видно от показанията на св. Н. и Д.. 

 От показанията на св. Д., неоспорени в тази част, се установява, че през пролетта на 2008г. във връзка с явяване на земед. производители в ОС „Земеделие” Болярово за подаване на заявления за плащане на площ и за идентифициране на обработваните от тях земед. площи за стоп. 2007/2008г., А.М. се обадил на същата свидетелка в качеството й на началник на тази служба и поискал да бъде насрочен един ден за явяване на лицата С.Д.Х., Х.Х.К., Стоянка К., С. Ганчев Ганчев лично като физическо лице, като управител и представляващ “Стандарт Агро АМ” ЕООД и като пълномощник на Величка Желева Тодорова и Венцислав Митков Т., и А.Я.М. като пълномощник на Илия Атанасов Танев. На определения такъв ден - на 09.05.2008 година в ОС ”Земеделие” Болярово са се явили лично част от посочените по-горе лица - земеделски производители и пълномощници на такива и са идентифицирали площите, които са обработвали предходната стопанска година. След това част от тези лица представили сключените договори за наем на земеделски земи през периода от 20.02.2008 година до м. март 2008 година /цитирани по-горе/ и изявили желание да идентифицират имотите – предмет на тези договори по техните номера – по картата на възстановената собственост /КВС/, но това не било допуснато от служителите на ОСЗемеделие” Болярово, като св. Д. заявила на М., че имало устни указания от МЗХ да не се идентифицира по този начин, освен когато се касае за пасища и мери-общинска и държавна собственост и че ще уведоми своя пряк началник - Директора на ОД “Земеделие” Ямбол за желанието да се чертае по КВС и лицата ще могат да сторят това след получаване на такова разрешение. След отказа на свид. Д.Д. на 09.05.2008 година да се идентифицират имоти по КВС, тъжителят заявил на същата, че ако не допусне това ще бъде уволнена. Изявления в този смисъл тъжителят е правил и пред други служители в ОС „Земеделие” Болярово – пред св. Р.Г., по време на регистрацията по Наредба № 3/99г. през м. март 2008г., когато М. е представял в ОС ”Земеделие Болярово декларации от името на лицата, цитирани по-горе и в процесната жалба, които не били напълно изрядни и не са били приемани от служителката поради нередовности, М. е заявил, че ще ги направи на луди калинки” и  ще ги накара да го сънуват”. Съгласно показанията на св. Г., при своите посещения в Общинска служба „Земеделия” Болярово тъжителят многократно е отправял заплахи с уволнение към началника на тази Служба - св. Д., като тези заплахи са били изречени както в присъствието на св.Д., така и в нейно отсъствие.

От показанията на св. Д. Д., които се потвърждават и от останалите писмени и гласни доказателства се установява, че на 09.05.2008г. св. Д. уведомила г-жа Евгения Динева -директор на ОДЗемеделие” Ямбол за претенциите на лицата да идентифицират имоти по КВС, както и че при такава идентификация вероятно ще възникнат дублирания на заявени площи. По-късно, св. Д. била уведомена от г-жа Динева, че няма пречка да се чертае по КВС и били определени нови дати за идентификация на лицата, поискали това. За идентификация по КВС в периода 22-28.05.2008 година се явили С.Х., Х.К. и С. Ганчев лично, като представляващ “Стандарт Агро АМ” ЕООД и като пълномощник на Величка Тодорова, като те били придружавани в ОС “Земеделие” Болярово често от тъжителя М., като при идентифицирането на имотите, собственост на „Елана фонд за зедем. земя”, за които лицата представили договори за наем, активно участие вземал и тъжителя. Видно от показанията на свид. Д. и Г., присъстващите при идентификацията земед. производители се обръщали към М. за посочване начина на трайно ползване на имотите, а след приключване на процедурата, земеделският производител, от чието име се извършва идентификацията, респ. неговият пълномощник, е подписвал необходимите документи. При идентификацията по КВС веднага се установявало, че е налице застъпване по отношение на зем. имоти, идентифицирани от различни зем. производители преди това и било необходимо да се попълни допълнителна декларация след установяването на дублирането на имотите.

Тъй като до този момент- 22-28.05.2008г. повечето земед. производители в Община Болярово приключили с идентифицирането на обработваните от тях земи, след получилите се застъпвания на имоти с цел да не бъдат санкционирани тези земеделски производители, служителите от ОС „Земеделие” Болярово уведомили някои от тях за  получилите се застъпвания на зем. имоти, за начина и времето по което са се получили тези застъпвания и кои са лицата извършили идентификация по КВС, довела до това, както и че те са били придружавани от А.М.. Част от уведомените земед. производители извършили проверка в службата с кого конкретно са застъпванията. Подсъдимият И.К. също бил уведомен за станалите застъпвания. По-късно К. разбрал и с кои конкретно земед. производители са тези застъпвания и макар той да нямал реално сключени договори за всички от тези застъпени площи, а имал само устна уговорка със собствениците им от предходни години за обработването им, тъй като той действително ги е обработил иплащал рента на тези собственици, К. твърди, че не се отказал от заявлението за субсидиране по отношение на дублираните площи.

 В подкрепа на твърдения за застъпвания при идентификацията на земеделски земи, е приложеното по делото писмо изх. № РД-06-87 от 26.02.2010г.от ОС ”Земеделие”-гр.Болярово /л.391./, от което е видно, че И.К. има застъпвания на шест имота в с.Г. Крушево със „Стандарт Агро- АМ” ЕООД и С. Ганчев.   

 По повод на възникналите застъпвания и по устни сигнали/жалби на земеделски производители /вж показ. на св. Д./, адресирани до Директора на Областна Дирекция “Земеделие” гр.Ямбол – Евгения Динева, било разпоредено от последната със Заповед № 13 от 23.05.2008г. да се извърши проверка за действителното състояние и начин на трайно ползване на заявените БЗС, за съответствието между подадените анкетни формуляри по Наредба № 3/99г. и подадени заявления по Наредба № 105/2006г. в ОС „Земеделие” Болярово,  както и да се извършат теренни проверки за застъпените  физически блокове от специално назначена комисия в състав – Председател Д.Д. – началник отдел в ОД „Земеделие” Ямбол  и членове- Д.Д. – председател на ОС „Земеделие” Болярово и св.Ж.Т. – главен експерт в ОД „Земеделие” Ямбол. От приложеният по делото Протокол за извършената проверка в периода от 02-05.06.2008 година на основание Заповед №13 от 23.05.2008 година /л.258 и сл./ се установява, че е извършена проверка на физически блокове и заявени блокове на земеделски стопанства на осем земеделски производители- Илия Атанасов Танев, Стоянка Д.К., Венцислав Митков Т., Х.Х.К., Величка Желева Тодорова, С.Д.Х., С. Ганчев Ганчев и “Стандарт Агро АМ” ЕООД. Видно от протокола от проверката, по отношение на тези земеделски производители, с изключение на Венцислав Т., е налице пълно или частично несъответствие между заявеното от тях в СИЗП начин на трайно ползване /НТП/ на БЗС и констатираното на място на терена НТП на БЗС, като в по-голяма част от случаите тези земеделските производители са заявили в СИЗП земеделските земи като площи с угари, а проверката на място е констатирала, че земите са засети с различни култури- кориандър, ечемик, пшеница, просо, слънчоглед и др. или че имотите са пасища и мери, които не подлежат на обработка като угари. Несъответствия са констатирани за тези осем земеделски производители и по отношение на заявените от тях площи и НТП на същите в подадените анкетни формуляри по Наредба №3 от 1999 година и идентифицираните от тях площи в СИЗП.

На 30.05.2008г. в гр.Болярово, на първия етаж в сграда, в която на втория етаж се помещава и Общинската служба ”Земеделие” гр.Болярово, се провела среща на земеделски производители и животновъди от територията на общини Болярово и Елхово с Д. Пейчев - заместник министър на земеделието и храните, началника на ОС ”Земеделие” гр.Болярово – св. Д.Д.С. и служители от общинската администрация, като повода за тази среща, организирана от местен координатор на НДСВ –Недялка С., бил да се обсъдят и разгледат проблеми в областта на селското стопанство в района на община Болярово и мерките по отношение на малките селскостопански райони. На тази среща са присъствали тъжителят М., подсъдимия И.К. и свидетелите Недка К., С.Х., Д.Д., П.Н. и Д.Д.. Отивайки там, знаейки вече за застъпванията със заявените от него площи и след проведените разговори с др. земеделски производители във връзка с това, подсъдимият разбрал и за изготвената писмена жалба. И.К. видял жалбата, макар и да не прочел задълбочено целия текст на същата, разбрал, че се отнася за застъпванията и че с нея се иска извършване на проверка, след което вписал трите си имена, ЕГН, землището където работи и се подписал. От показанията на свидетелите Д., Н., Д., Х. и К., се установява, че по време на тази среща различни земед. производители,  между които Г. Илиев и Венцислав Илиев, поставили за обсъждане проблема възникнал във връзка с идентификацията по КВС и получилите се застъпвания на земеделски имоти, предмет на заявяване от множество зем. производители. Последвали изказвания на зем. производители във връзка с този проблем, като част от тях заявили, че имат застъпвания със земи собственост на фондове, а някой споменал и името на А.М.. По време на тези  разисквания тъжителят М., присъствал на срещата като представител на “Елана фонд за зем. земя” според показанията на св. К., станал и призовал земеделските производители, които желаят да обработват земи на фонда, да посетят офиса му в гр. Ямбол и да сключат договори за наем или аренда за тези земи. По делото не са събрани безспорни доказателства процесната жалба на земеделски производители да е връчена на зам. министър Пейчев по време на срещата, нито да е била прочетена тогава, тъй като свид. Н., Д. и Д. заявяват, че Венцислав Илиев е връчил жалба на зам. министъра, но не е прочел текста й, поради което само предполагат, че това е същата жалба.

От показанията на свид. Н. и Д. и от обясненията на подсъдимия се установява, че както непосредствено преди започване на срещата на 30.05.2008г. в гр. Болярово, така и след края й, множество земед. производители, между които и цитираните свидетели и подс.К., са провели разговор с тъжителя М. по повод на застъпванията на заявените площи и са попитали тъжителя какво предлага, за да уредят отношенията си, на което той заявил да го потърсят в офиса му в Ямбол, за да се разберат, както и че иска да му се заплати пълния размер на субсидията. Един от присъстващите там земед. производители- Нико Ников му заявил, че той има надлежно сключени договори за аренда на част от земите, които обработва и които са били застъпени и по този повод М., Ников, свидетеля Н. и др. присъствали там земед. производители се качили на втория етаж на сградата в ОС „Земеделие” Болярово преди срещата, за да извършат проверка, при която се установило, че действително Нико Ников има валиден договор за аренда на земед. земи – вж. в тази насока показания на св. Н.. При така осъществените разговори преди и след срещата, тъжителят М. не е заявил на земед.производители, че той не е регистриран като земед. производител и не е идентифицирал земи, поради което е невъзможно да е допуснал застъпвания и следва да се обърнат за изясняване на тези въпроси към лицата, с които са тези застъпвания и не е заявил изрично, че е там единствено в качеството си на представител на фондове за земед. земи.  

Процесната жалба, наименувана “Жалба от земеделски производители на територията на Община Болярово, обл.Ямбол”, адресирана до министъра на земеделието и храните и с копия до Председателя на Асоциация на земеделските производители в България /АЗПБ/; директора на ДФ”Земеделие”; Комисията по земеделие и гори в Народното събрание; вестник “168 часа” и до Областна Дирекция “Земеделие и гори”-Ямбол е приета като доказателство по делото във факсово копие и др. заверени копия, изпратени от институциите - адресати, в които е била получена. Текстовото й съдържание е следното:

„Господин Министър, идентифицирахме си обработваемите площи за 2008 година.  След като приключихме с посочването на площите и подадохме заявленията си в ОРА се появи лицето А.М.. Първо очерта комасирано площи, за които има договори с ЕЛАНА ФОНД и ВИТИС АГРО. В последствие поиска да очертава в  реални граници имотите по договорите с ЕЛАНА и ВИТИС АГРО. След като му беше отказано от Общинската служба гр.Болярово, той подаде жалба до Вас чрез поставените му лица, и след като заплашваше с уволнения служители в Общинската служба и Областната дирекция, беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по СЕПП в реални граници. С това идентифициране той показа площи, които даже не знае къде са, от кого се обработват и с какво са засяти. За някой от площите имаме сключени арендни договори вписани в Елховския районен съд. Лицето М. не фигурира в нито едно от заявленията, по простата причина, че е длъжник на ДФЗемеделие”. М. работи с поставени лица които са: С.Д.Х., Х.Х.К.,  Илия Атанасов Танев,  „Стандарт агро АМ” ЕООД, С. Ганчев Ганчев,  Венцислав Митков Т., Величка Желева Тодорова, Стоянка Д.К.. По същият начин лицето М., получи плащания за 2007 г., чрез поставени си лица, без да обработва площите.

Молим за Вашето съдействие, да бъде направена проверка на организираната от М. група, дали ТЕ наистина обработват заявените от тях площи. За целта настояваме при евентуална проверка да участват кметовете по места и земеделските производители.

До сега сме подавали сигнали, но въпреки уверенията, че ще бъде проверен това не се осъществява и лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини. Считаме, че жалбата ни ще  бъде взета под внимание, и че ще бъдат доказани измамите на А.Я.М. и организираната от него група”.

Жалбата е подписана от множество земеделски производители, като в съставения списък след текста са посочени трите имена, землището, в което се обработват земеделски земи, ЕГН и подпис на лицата, които са я подписали – по списък 51 на брой. Под № 13 в процесната жалба е подписан и подсъдимия И.С.К..

В хода на съдебното следствие не се установи кой е автора на съдържанието на инкриминираната жалба, както и кога е бил съставен този текст. Видно от приложените копия на последната, изискани от адресатите, от щемпелите с поставени входящи номера, респ. писма-отговори, се установяват и конкретните дати на получаването й от част адресатите. В МЗХ тази жалба е получена и заведена на 02.06.08г, с рег. № 94-2271 /съгласно писма-отговори изх. № 1106-29 от 04.02.09г. и № 1106-230/18.12.09г. /л.25 и 92/; съотв. в “Областна Дирекция “Земеделие” -Ямбол, е постъпила на 03.06.2008г. с вх. № 1646/03.06.08г – вж. писмо № 3641/2008г. на ОДЗ Ямбол /л.8/; в АЗПБ - на 02.06.08г, видно от приетото писмо –отговор № 166- 010 от 2099г. /л.20/.

По делото няма безспорни данни процесната жалба да е изпратена от  подписалите я лица до ДФ ”Земеделие”, но там тя е постъпила, видно от съдържанието на писмо № 02-1103/16 от 2009г. на ДФ ”Земеделие” -Разплащателна Агенция /л. 193/ и от писмо изх. №1106-29 от 04.02.2009 година на Директора на Дирекция „Правни дейности” към МЗХ, от което се установява, че копие от депозираната в МЗХ жалба е било изпратено с писмо изх. № 13-3550 от 14.07.2008 година на Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”- РА и е разпоредено извършване на проверка. Министърът е поискал и становища по жалбата от ГД Земеделие” при МЗХ и от ОС ”Земеделие” гр. Болярово, които са приложени към това писмо и от които се установява, че са извършени на място проверки, съвместно с някои от кметовете на населените места, като за направените констатации са съставени протоколи.

Съдът, по искане на тъжителя, е изискал справка и от Комисията по земеделие и гори в Народното събрание /също адресат на жалбата/ относно това постъпвала ли е в комисията процесната жалба от 51  земеделски производители. С писмо изх. № 953-07-25 от 26.02.2008 година КЗГ към НС е уведомила съда, че е била сигнализирана с жалба на зем. производители от община Болярово за неправомерни действия на А.М. и жалбата е била препратена по компетентност на МЗХ. Като жалбоподатели по тази жалба са посочени лицата И.К. и Стоянка Желева. От изготвената от КЗХ към НС справка не се установява в комисията да е постъпвала процесната жалба от 51 зем. производители от община Болярово /л.198 и сл./, както и не се установява какво е съдържанието на изпратената там жалба от И.К..

По делото няма представени доказателства  процесната “жалба на земеделски производители на територията на община Болярово, обл. Ямбол”, подписана от 51 лица да е достигнала до другият адресат, посочен в нея - вестник 168 часа”.

Във връзка с повдигнатото против подсъдимия обвинение и по искане на тъжителя, съдът е изискал справка от Национална телевизия “Скат” дали е  получена там процесната жалба и с писмо изх. № 145/01.09.2010г. и 52 от 19.03.2008 година /л.73 и 99/ инж. В. Симеонов - управител на НТВ ”Скат” е уведомил съда, че жалбата на земеделските производители е била получена по факса на телевизията на 11.10.2008 година, изпратена от факсапарат на фирма “Фока”. На 11.10.2008 година жалбата е била връчена на св. Н.К. от водещия на предаването “Паралакс”, гост на което е била свидетелката. В подкрепа на това са и показанията на св. К., от които се установи, че в хода на предаването не е било прочетено съдържанието на жалбата и същото не е станало достояние чрез предаването “Паралакс” на ТВ ”Скат”, както на присъстващите в студиото, така и на зрителската аудитория на това предаване. Същата свидетелка заяви в с.з., че след като се е прибрала в гр. Ямбол, където живее заедно с тъжителя М., още на 11.10.2008г. вечерта е предала на М. жалбата и тогава той я видял за първи път и се запознал със съдържанието й.  

Във връзка с постъпилата жалба от 51 подписали я земеделски производители от Община Болярово в МЗХ е разпоредено извършване на проверка от ДФ ”Земеделие” – РА, поискано е становище от ОС ”Земеделие” Болярово по основателността на жалбата, както и становище и съдействие от ГДЗемеделие” при МЗХ и предоставяне на цялата документация за 2008 година по случая. Становища по жалбата са изготвени от ГД “Земеделие” към МЗХ и от ОСЗемеделие” гр. Болярово, приложени по делото /л.30-188 от том І/. В изготвеното становище от началника на ОСЗемеделие” гр. Болярово- св.Д. Д. са отразени констатациите на комисията, назначена със Заповед № 13 от 23.05.2008 година на Директора на ОД ”Земеделие” Ямбол, както и резултатите от извършените теренни проверки през месец юли и август 2008 година за землища на различни населени места, в които осемте лица, цитирани в процесната жалба, са идентифицирали земеделски земи. Към становището на ОС ”Земеделие” Болярово е приложена голяма част от документацията, свързана с дейността на проверяваните осем лица - земеделски производители за стопанската 2007/2008 година - общи заявления за плащане на площ за 2008 година, протоколи за извършени теренни проверки, заявления за корекции на данни от месец май 2008 година, регистри на зем.земи, договори за наем на зем. земи на проверяваните земеделски производители за периода от м. февруари до м. март 2008 година, споразумения за комасация и др., цитирани в това становище. Изразеното становище е, че жалбата на земеделските производители от община Болярово е основателна, тъй като те били действителните ползватели на земята, съгласно Наредба № 107 от 2006 година.

Становището на ГДЗемеделие” при МЗХ /л.30-31/ е, че „земеделските производители, подписали жалбата са реалните ползватели на земята и към момента на проверката същите площи са били засяти от тях с ечемик, пшеница, кориандър и слънчоглед”. В заключение, в същото това писмо, е посочено, че „въпреки, че за голяма част от имотите жалбоподателите нямат правно основание за ползване”, то ГДЗемеделие” е заключила, че „жалбата е основателна”, тъй като земед. производители, подписали жалбата са действителните ползватели на земята, съгласно Наредба № 107 от 23.08.2006г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ.

По процесната жалба на земеделските производители с рег. № 94-2271 от 02.06.2008 година в МЗХ, министърът на земеделието и храните се е произнесъл на 11.02.2009 година, като е приел същата като жалба против отказа на ДФЗемеделие” –РА за изплащане на субсидии по Общо заявление за единно плащане на площ /ОЗЕПП/ за 2007 година и наложени санкции на подписалите жалбата и поименно посочени лица и със Заповед № РД 09-101от 11.02.2009г. е отменил този отказ на ДФЗемеделие”–РА, като в мотивите на заповедта е посочено, че жалбата е основателна, тъй като при извършените проверки е било установено, че реалните ползватели на земята са земеделските производители, подписали жалбата.

На 31.08.2009 година е била издадена нова Заповед № РД 09-685 от Министъра на земеделието и храните /л.282/, с която е отменена Заповед № РД 09-101 от 11.02.2009 година и е възобновено административното производство по искане на Николай Д. за поправяне на техническа грешка. В мотивите на тази втора заповед е отразено, че при издаването на първата такава- № РД 01-101  са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, без те да са  конкретизирани и след като ОС „Земеделие” Болярово с писмо вх. № 91-1079 от 02.07.2009г. е уведомила МЗХ, че е констатирала застъпвания на площи за 2008 година само за част от лицата, посочени в Заповед № РД 09-101 от 11.02.2009 година, на това основание исканията на част от жалбоподателите, подписали процесната жалба, вкл. и на подсъдимия К., са оставени без разглеждане поради липса на предмет. Това е било установено след като част от лицата, подписали жалбата са били вече направили отказ от част от заявените от тях площи за 2008г., за да не бъдат санкционирани и в този смисъл за тях не е било налице застъпване към момента на произнасянето на Министъра на земеделието и храните.

 От изисканата по делото справка от ОД “Земеделие” гр. Ямбол – писмо отговор  № РД-06-272/ от 11.01.2010г. от ОД „Земеделие” Ямбол  и приложенията към него /л.385 и сл../ се установява, че С.Х. е депозирал жалба до Началника на ОСЗГ гр. Болярово, с копие от същата до Директора на ОДЗ Ямбол, Директора на ДФ Земеделие”, Министъра на земеделието и храните, до Мариан Фишер-Боел- Еврокомисар  по земеделието и Евродепутат Петя Ставрева. Жалбата е постъпила в ОДЗ Ямбол на 23.05.2008 година под номер 1489 и в нея Х. е изразил желанието си да “зачертава” земеделски земи в реални граници по КВС, като твърди, че е настоявал многократно за това пред началника на ОСЗ Болярово, но в продължение на един месец му е било отказвано с мотив, че не е включен в графика, а на по-късен етап му било обяснено от началника на службата, че има заповед от директора на ОД “Земеделие” Ямбол да не се чертае по КВС, като след многократни справки се установило, че началника на ОСЗ Болярово е длъжен да идентифицира посочените от зем.производител имоти в определените срокове. Сочи се, че началника нарушава задълженията си като държавен служител и изземва функцията на РА. Жалба с подобно съдържание на тази, подадена от Х., е била депозирана и от Х.Х.К. /л.386/. В жалбата си К. желае намесата на компетентните държавни органи и разпореждането им на Началника на ОСЗГ Болярово да допусне идентификация на имоти по КВС. Жалбата е входирана в ОД”Земеделие” Ямбол на 23.05.2008 година.

Във връзка с предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди са представени писмени доказателства и са ангажирани гласни такива чрез показанията на свидетелите К. и Х.. Чрез разпита на тези свидетели се установява, че след като прочел жалбата, здравословното състояние на тъжителя се влошило, започнал да повишава кръвно и получавал болки в сърцето, което наложило да потърси медицинска помощ. Така, видно от представеното медиц. направление от 11.10.2008 година /л.108, т.ІІ/, същият ден М. е посетил личния си лекар – д-р Марчев, който му е препоръчал да се консултира с кардиолог. На 16.10.2008 година е посетил кабинет на психиатър – д-р Лариса Д., която е извършила преглед и му е издала медицинско направление /л.109, т.ІІ/ за консултиране със специалист и предприемане на терапия.  

Пак във връзка с предявеният граждански иск съдът е приел като доказателства  копия от 13 броя статии, отпечатани в електронни медии, приложени на л.116-133 от делото, които копия сами по себе си съставляват разпечатки на публикации от интернет пространството. В тях не е посочен автор, в по-голямата им част твърденията и фактите, които се сочат, се свързват с името на председателя на АЗПП – Ивайло Т.. В нито една от тези статии не се сочи името на подсъдимия като техен автор или имащ връзка с тези публикации, което да даде основание да се приеме, че И.К. има някакво участие в подготовката и публикуването им, което да е основание за ангажиране на неговата гражданска отговорност.

В брой 286 от 16.10.2008г на националния ежедневник  в-к „Труд” е била публикувана статия „Сигнализират за агроизмами в Болярово”/л.111, т.ІІ/. В споменатата статия, чието съдържание касае разкриване на злоупотреби в сферата на земеделието и по-точно на “схема за източване” на европейски пари във връзка с обработването на земеделски земи в Община Болярово, се сочат имената на А.М., С.Х., Х.К., С. Ганчев, Илия Танев, Венцислав Т., Величка Тодорова, Стоянка К. и фирма „Стандарт-Агро АМ”. Авторът на статията, който не е посочен,  се е позовавал на изявленията на Ивайло Т. –Председател на АЗПБ, които от текста на статията е ясно, че са били подкрепени с приложени писма до вицепремиера Миглена Плугчиева и министър Валери Цветанов подписани от 12 фирми и физически лица регистрирани като земеделски производители, между които не е посочено името на подсъдимия И.К..

По делото е представено и копие от публикувана през м.ноември 2008 година в списание „Агрокомпас” статия озаглавена: „Асоциацията на земеделските производители в България: Нови злоупотреби могат да спрат агросубсидии от ЕС” /л.110, т.ІІ/, като предмет на статията са отново злоупотреби със субсидиране по СЕПП в община Болярово. В статията са цитирани отново имената на А.М. и на останалите, посочени по-горе 8 лица, във връзка със сочените злоупотреби, както и изявления на председателя на АЗПБ, като същият се позовава на жалба на земеделски производители – цитирани поименно, между които е посочено и името на И.К., но от описаните в статията цитати от тази жалба е видно, че тя не съответства на съдържанието на  процесната жалба и същата не е предмет на обвинението по настоящото дело.

От приложените по делото справки за съдимост на подсъдимия и тъжителя  е видно, че И.К. и А.Я.М. са неосъждани. 

 От приложените по делото писма-отговори, респ. удостоверения от ОД на МВР, ЯРП и ЯОП /л.377, т.І, 96, 97 и 160 , т.ІІ/, справка за съдимост на А.М. /л.278, т.І/ и копия от присъда № 9/2007г.  по НОХД № 408/2005г. на ЕРС и решение № 107/2007г. по  ВНОХД 140/2007г. на ЯОС /л. 316 и сл. от том І/, е видно, че спрямо тъжителя М. няма висящи досъдебни производства за престъпления от вида на приписаните му според него с процесната жалба, извършени в района, обслужван от ЯОП и съответните районни прокуратури в Ямбол, Елхово и Тополовград. А.Я.М. е осъждан два пъти, за които е реабилитиран, като осъжданията са за престъпления, различни от сочените в обвинението като приписани му от подсъдимия, а освен това М. е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 323, ал.2 от НК, извършено през периода април- юли 2002г. и му е наложено административно наказание по чл. 78а от НК. Против тъжителя А.М. има образувано едно досъдебно производство за престъпление по чл.217 ал.3, вр. ал.1 от НК, което към настоящия момент не е приключило, както и НОХД № 483/2009г. по описа на ЕРС за извършено от М. престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Освен това, от писмо № 466/2009 на ЯОП /л.160, т.ІІ/ се установява, че по ДПП № 33/2009г. по описа на ОД на МВР Ямбол, А.М. е  бил привлечен в качеството на обвиняем, заедно с други лица /Величка Тодорова, Х.К., С.Х., С. Ганчев и Юлия Бочукова/ с постановление на разследващият орган от 31.05.2010г. и окончателно такова от 30.07.2010г. за престъпление по чл. 248а, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като към момента на изготвяне на писмото- 21.10.2010г.  това ДП се намира  при наблюдаващият прокурор за изготвяне и внасяне на обвинителен акт срещу посочените лица.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства изцяло от показанията на свидетелите Д.Д., Р.Г., П.Н., Д.Д. /свидетели на страната на подсъдимия/, в частност от показанията на свидетелите С.Х., Н.К., К.И. и Ж.Т. /свидетели на страната на тъжителя/, св. С.М. и Г.Г., от обясненията на подсъдимия И.К., както и от приложените по делото писмени доказателства, цитирани и обсъдени по – горе, които са относими към предмета на доказване по делото и се възприемат от съда за достоверни и се кредитират изцяло, предвид липсата на противоречия между тях, а напротив – същите са взаимно допълващи и подкрепящи се.

 Представеното от повереника на тъжителя писмено доказателство – писмо № 252 -010/03.12.2009 на АЗПБ, изготвено по конкретно друго НЧХД № 25/09г. на ЕРС /л.62, т.ІІ/, съдът счита, че е несъотносимо, тъй като същото е без връзка с повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение и с инкриминираната “жалба на земеделски производители на територията на Община Болярово”. Както се посочи по-горе, същото е издадено по друго наказ. дело в резултат на запитване от друг районен съдия и същото съдържа информация, която не съответства на останалите събрани по делото доказателства, вкл. и на представените по делото статии от вестник „Труд” и сп. „Агрокомпас”, в които не е цитирана „жалба от 51 земед. производители на територията на община Болярово”, а се сочат жалби от 12 фирми и ФЛ, т.е. жалби различни от процесната.

Съдът не взе предвид и представените по делото Заповед № 21 от 16.06.2008г. на Директора на ОДЗ Ямбол и протокол за извършена проверка в периода от 18 до 23.06.2008г. в Община Елхово /л.257 и сл./, тъй като същите са ирелевантни и неотносими към предмета на делото. Същите касаят извършена проверка в Община Елхово през месец юни 2008година и не са във връзка с подадената от 51 земед. производители от община Болярово жалба.

 Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена и въз основа на събраните по делото гласни доказателства. Съдът възприема показанията на свидетелите на подсъдимия и на част от тези на тъжителя - Д.Д., П.Н., Д.Д., Р.Г., Г.Г., С.М., К.И. и  Ж.Т., тъй като показанията им са правдиви, обективни, логични и последователни и в съотвествие помежду си и с останалите събрани по делото доказателства, а констатираните в показанията на част от свидетелите противоречия не са свързани със съществените въпроси - предмет на доказване в настоящото производство и относно авторството на престъплението. По отношение показанията на св.Недка К. и С.Х., съдът кредитира същите отчасти – по отношение на съдържащите се в тях данни за застъпванията и неполучените субсидии от част лицата, цитирани в процесната жалба за стоп. 2007/2008г., относно начина и времето на узнаване за жалбата от тъжителя, за проведената на 30.05.2008г. среща на земед. производители със зам.министъра на земеделието и храните Д. Пейчев и разискванията по време на същата, които са относими към предмета на делото, с оглед на обвинението спрямо подсъдимия И.К.. За същите тези факти дадените от тези свидетели показания се подкрепят от останалите доказателства по делото. В останалата им част, предвид близките им отношения с тъжителя /К. живуща на семейни начала с тъжителя, а Х.- дългогодишен негов приятел/, съдът ги счита за предубедени и съдържащи лични субективни оценки, които не дават информация за релевантни обстоятелства от действителността и не са годни да допринесат за разкриване на обективната истина относно престъплението и свързаните с него обстоятелства.  

Обясненията на подсъдимия, макар да са от една страна средство за защита, от друга са и доказателствен източник и като съпостави същите с останалите събрани по делото доказателства съдът прие, че те не се опровергават от доказателствената съвкупност, напротив обясненията на подсъдимия са обективни и последователни и са в съответствие с останалия доказателствен материал.Същият признава, че е положил подписа си върху процесната жалба, но твърди, че преди това не е прочел целия й текст и че целта му е била да бъдат предизвикани проверки във връзка с двойното деклариране на земед. площи в Община Болярово.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът направи следните изводи:

От събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен и несъмен извод, че подсъдимия И.С.К. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от страна на тъжителя А.Я.М. престъпно деяние по чл.148, ал.2, вр.  с ал.1, т.2, предл.2, във вр. чл.147, ал.1 от НК.

На първо място, по делото не се установиха посочените в тъжбата фактически твърдения досежно датата и начина на написване и подписване на процесната жалба. В тъжбата се твърди, че последната е написана през първата половина на м. юни 2008 година, след срещата на земеделските производители от Община Болярово със зам. министъра на земеделието и храните и че жалбата с подписката е стояла в канцеларията на началника на ОС ”Земеделие и гори” Болярово, където е била подписвана в продължение на няколко дни, с оглед на което в тъжбата се сочи, че престъплението е било извършено на територията на Община Болярово в периода от 01.06. до 15.06.2008 година. От данните по делото, които са непротиворечиви в тази насока, се установява, че подсъдимия И.К. е подписал /без да е написал съдържанието/ жалбата на 30.05.2009 година, в деня на срещата на земед. производители със зам. министъра на земеделието и храните, като не се доказа твърдението на тъжителя, че процесната жалба е стояла в канцеларията на началника на ОСЗемеделие” Болярово, както и това, че е била подписвана в продължение на няколко дни – до 15.06.2008г. В тази насока еднопосочни са, както обясненията на подсъдимия, дадени в последното с.з. на 26.04.2011г., така и показанията на свидетелите Д.Д., Дж.Д. и П.Н. и писмените доказателства относно постъпването на процесната жалба съответно в МЗХ - на 02.06.2008 година, в АЗПБ - на 02.06.2008 година и в ОДЗемеделие” Ямбол - на 03.06.2008 година.

На следващо място, не се доказа и твърдението на тъжителя, че процесната жалба е била изпратена до Комисията по земеделие и гори в Народното събрание, ДФ “Земеделие” и вестник “168 часа” независимо, че в самата жалба, която е с основен адресат Министъра на земеделието и храните, е посочено, че копие се изпраща и до тези институции. По делото не се събраха категорични данни при тези  адресати процесната жалба да е постъпвала. Единствено в ДФ „Земеделие” копие от жалбата е била изпратена от МЗХ във връзка с извършване на проверка на изложеното в нея, но от данните по делото не се установява с поведението си подсъдимия да е допринесъл за това.

По отношение на повдигнатото обвинение за квалифицирана клевета, разпространена и чрез изпращане на жалбата в Национална телевизия “Скат”, действително както от показанията на св. К. така и от приетите писмени доказателства- писма № 145/2010г. и 52/09г. на  НТВ „Скат”, се установява,  че процесната жалба  е изпратена там от факс на ЕТ „Фока- Стоя Н.”. На първо място, тази телевизия не фигурира като адресат на жалбата, видно от нейното съдържание. На второ място, не се установява подсъдимият с действията си да е желал или допускал разпространяване на клеветнически твърдения спрямо тъжителя като целенасочено и по собствена инициатива да е изпратил жалбата там. Напротив, установи се от цитираното писмо № 52/2009г. и показ. на св. К., че жалбата е изпратена там след като екип на телевизията е бил в Община Болярово във връзка с разследване на далавери със земи и източване на евро фондове. На следващо място, както от показанията на св. К., така и от изложеното в писмото на НТВ „Скат”, се установява, че текста на жалбата не е бил излъчен в предаването на телевизията, а жалбата само е била връчена на участващата като гост в него – св. Н.К.. Ето защо съдът счита, че подсъдимия не е осъществил обективния състав на клеветата по отношение на обвинението, че е разпространил клеветнически твърдения спрямо тъжителя М. чрез подписване и изпращане на процесната жалба до НТВ „Скат”.

От фактите, изложени в тъжбата и от повдигнатото с нея обвинение спрямо подсъдимия И.К. е видно, че в конкретния случай се касае и за двете хипотези на чл.147, ал.1 от НК, тъй като се твърди, че с част от инкриминираните изрази: “Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини” и “Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А.М. и организираната от него група”, подсъдимият му е приписал престъпления рекет /изнудване/, измама и участие в организирана престъпна група, а с третия  инкриминиран израз - “Той подаде жалба до Вас чрез поставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинската служба и Областната дирекция беше допуснат да очертава и кандидатства да плащане по СЕПП в реални граници”, е разпространил неверни и позорни за честта и достойнството на тъжителя обстоятелства.

За да се приеме, че е налице клевета, е необходимо извършителя да сочи конкретни обстоятелства, които да обуславят извода или за осъществено престъпно деяние от пострадалия - конкретизирано по време, място, автор и начин на извършване, или за негово поведение, което е морално укоримо. Съдът счита, че в конкретния случай не е доказано наличието на нито една от формите на изпълнителното деяние, визирано в състава на чл.147 НК.  

  На първо място – по отношение на цитираните в тъжбата изрази от жалбата: “Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини” и “Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А.М. и организираната от него група”, съдът счита, че същите неправилно са интерпретирани от тъжителя и са посочени изолирано от цялостното съдържание на тази жалба, без да се има предвид общия смисъл и основната й цел, афиширана недвусмислено в самата жалба. Точните изрази, употребени в процесната жалба са:До сега сме подавали сигнали, но въпреки уверенията, че ще бъде проверен, това не се осъществява и лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собствениците на земя в няколко общини. Считаме, че жалбата ни ще бъде взета под внимание, и че ще бъдат доказани измамите на А.М. и организираната от него група.Като взе предвид това, както и че преди този текст, в жалбата отново се призовава за съдействие и проверка: „Молим за Вашето съдействие, да бъде направена проверка на организираната от М. група, дали те наистина обработват заявените от тях площи. За целта настояваме при евентуална проверка да участват кметовете по места и земеделските производители”, съдът стига до извода, че по своята същност жалбата представлява сигнал и колективно искане за съдействие за разрешаване на възникналия проблем с двойно заявените площи от различни земед. производители, чрез извършване на проверка по случая. Това именно е мотивирало и подсъдимия К. да подпише жалбата, което се установява и от неговите обяснения. За да обоснове причината да се търси съдействие от съответните държавни органи и институции, автора на жалбата, подписалите я общо 51 земед. производители, между които и подсъдимия К., са изложили онези факти и действия на тъжителя, които са им били известни и с които смятат, че той е посегнал на техни права, накърнявайки ги или застрашавайки ги, и за да бъдат проверени, и за да могат сезираните с жалбата органи в рамките на законовите си правомощия да предприемат необходимите мерки. Съдържанието на жалбата е следвало да даде насока и повод за проверка, която би била невъзможна, ако твърденията са абстрактни и безадресни. Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице клевета, твърдяното от дееца престъпление следва да бъде достатъчно конкретизирано по време, място, начин и обща характеристика на извършване, а не като неопределено или общо формулирано изявление. Това е необходимо с оглед възможността да бъде доказано от тъжителя или съответно опровергано, предвид разпоредбата на чл.147 ал.2 НК, съгласно която не се наказва лице, което установи истинността на разгласените обстоятелства или приписаните престъпления.

 В тъжбата се твърди, че с подписването на жалбата подсъдимият е приписал на частния тъжител престъпления, които никога не е извършил-рекет или изнудване, измама и участие в организирана престъпна група, уточнени в хода на делото по същество от повереникът на тъжителя като такива по чл.213а, ал.1 от НК /изнудване/, по чл.321 от НК-участие в организирана група и по чл.209 и сл. от НК - измама.

 Действително, в случая е налице съвпадение на отделни думи използвани в жалбата с такива, включени в текстовете на чл. 209, чл. 213 и др. от НК, но липсва твърдение за факти, попадащи в състава на някое престъпление по смисъла на НК. В случая използването на изразите „ще бъдат доказани измамите, „рекетира, „тормози, „организираната от него група, разгледани в контекста на цялото съдържание на жалбата и установената обективната действителност, възприета и от засегнатите земеделски производители, смислово, граматически и логически, има друг замисъл. Сигнализирането за измамите касае невярното деклариране от страна на тъжителя и другите посочени в жалбата лица на земеделски площи в СИЗП, които в действителност са обработвани от жалбоподателите, което се установи по категоричен начин в хода на делото от обясненията на подсъдимия, потвърдени от показанията на свид. Н. и Д. и от писмените доказателства – за извършени теренни проверки през лятото на 2008г. Безспорно се установи по делото, че земед. производители, вкл. и подс. И.К., през стоп. 2007/2008година са обработвали земед. площи, за които са имали сключени арендни договори със собствениците им или са имали устни договорки със собствениците им или помежду си, а някъде е имало и сключени писмени комасационни споразумения, и на това основание са имали правно основание да обработват земите, докато тъжителя М. като представител на земед. производител Илия Танев и останалите лица, посочени в жалбата, са заявили в СИЗП физически блокове с НТП угари, което не съответства на установеното реално при извършените теренни проверки от компетентните органи. Още повече, както се посочи по-горе, договорите за наем на земед. земи – т.е. правното основание, на което са се позовали лицата, посочени в жалбата и които са били придружавани в ОС „Земеделие” Болярово от тъжителя при идентифицирането на земите в реални граници, са сключени в периода 20.02.-13.03.2008г., като в този период от стопанската година е нелогично да се твърди, че е възможно да се пристъпи към обработка на площите и същите да се посочат през м. май 2008г. като угари, след като преди това, още в началото на стоп. година други земед. производители, между които и подсъдимия са обработили  площите и са ги засели с различни култури, след като за част от тях имат валидни сключени договори за аренда. Вследствие на това неистинско деклариране /относно обработката на площите- НТП/ от страна на тъжителя и другите цитирани в жалбата лица, на подсъдимия и останалите жалбоподатели не са били изплатени полагащите им се субсидии за 2008г. от ДФ „Земеделие” – което следва от приложените по делото две Заповеди – от 11.02.2009г. и от 31.08.2009г., издадени от министъра на земеделието, тъй като и в двете Заповеди се сочи, че жалбата е възприета като такава срещу отказа на ДФЗ –РА да изплати субсидии по ОЗЕПП. Действително, жалбата по отношение  на подсъдимия И.К. не е уважена и с втората Заповед от август 2008г. е оставена без разглеждане, но това е така, предвид допълнително направената справка за заявени площи след като част от подписалите жалбата лица вече са направили отказ от застъпените площи, за да не им бъдат наложени санкции от ДФЗ-РА за всички обработвани от тях площи. Но след извършените от ОС „Земеделие” гр. Болярово проверки, на голяма част от земеделските производители, подписали процесната жалба, отказа да се изплатят субсидии е отменен. В това отношение е без значение, че самата проверка на ОС „Земеделие” Болярово, извършена в периода от 02. до 05.06.2008г. не е била инициирана конкретно по процесната жалба от 51 земеделски производители. Съдът не възприема становището на обвинението за “фиктивност” на извършената проверка през периода 02-05.06.2008 година, тъй като била създадена “пост фактум” за нуждите на делото. Никъде в представените по делото писмени доказателства не се твърди, че извършената проверка е назначена в резултат на процесната жалба, подписана от 51 земед. производители. Напротив, от показанията на св. Д. *** са били подадени устни сигнали до Директор Евгения Динева от земед. производители по повод на получилите се в ОС „Земеделие” Болярово застъпвания на земед. площи след започналото на 22.05.2008г. идентифициране на площи в реални граници –по КВС. Освен това, от приложените по делото две жалби от 23.05.2008г. от Х.К. и С.Х. *** също се установява, че е била поискана проверка по повод отказа на служителите от ОСЗ Болярово да идентифициран имоти по КВС. В случая, подадените сигнали, които са дали повод за назначаване на комисия за извършване на проверка и последвалата съвместна жалба от 51 земеделски производители са с идентичен предмет /очертаването на имоти по КВС и получените застъпвания/ и при изготвянето на становище до ОД „Земеделие” Ямбол относно процесната жалба – изх. № 47 от 15.01.2009г. /приложено на л.33-188./, Началника на ОС „Земеделие” - гр. Болярово – св. Д.Д. се е позовала на констатациите по предходните проверки, отразяващи фактическото положение за същия времеви период. Съдът намира, че с оглед вида и характера на настоящото производство и естеството на повдигнатото обвинение, не следва да обсъжда въпроса за автентичността и верността на съдържанието на приложения по делото протокол за извършена проверка, осъществена въз основа на Заповед № 13 от 23.05.2008г., тъй като се касае за проверка, извършена въз основа на един административен акт на ръководителя на ОД Земеделие” Ямбол, издаден на основание чл.114 от АПК и за контролът по неговата законосъобразност е предвиден специален ред.

Съдът, на следващо място счита, че в употребените в процесната жалба изрази “…лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собствениците на земя в няколко общини”, думата “рекет” излиза извън съдържанието на обективните признаци на престъплението “изнудване” по смисъла на чл.213а и сл. от НК, тъй като е използван в добилия широка гражданственост смисъл, а не в правния смисъл на понятието. Съгласно българския НК, последното се изразява в упражняване на принуда спрямо някого, чрез сила или заплашване, за да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята си и с това да бъде причинена на това лице или другиму имотна вреда с цел наказателноотговорното лице да набави за себе си или за другиго имотна облага или да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение. Подобни твърдения в изразите от инкриминираната жалба не се съдържат нито пряко, нито косвено в съдържанието в пълния му обем. Употребената дума “рекет” е чуждица и с оглед на българският тълковен речник има следния смисъл “изнудване за заплащане срещу обещание за охрана, осъществявано от престъпна групировка, понякога обвързана с лица от органите на държавната власт”. Ето защо съдът приема, че приравняването на употребените изрази в жалбата с престъплението “изнудване”, визирано в чл.213а и сл. от НК е изцяло резултат от субективния прочит и тълкуване на тъжителя М., тъй като белезите на цитирания престъпен състав не се извличат пряко от използваната дума “рекет”. За вложеното от земед. производители, подписали жалбата, вкл. и подсъдимия К., в понятието “рекет” следва да се имат предвид и показанията на свид. Н. и Д., от които се установява, че лично тъжителят е поискал от земед. производители със застъпени площи, пълният размер на субсидията, която те биха получили за тези площи като условие да освободи застъпените площи. Предвид на това и след анализиране на изложеното в жалбата в неговата цялост, е видно, че в случая се касае за упражнено право на сигнал от граждани, имащи достатъчно основания и правен интерес за това, до компетентните да направят проверка държавни органи.

 По отношение на използвания в жалбата  израз “Считаме..., че ще бъдат доказани измамите на А.Я.М. и организираната от него група”, погледнат в контекста на цялото невъзпроизведено в тъжбата изречение, то той сочи на изказано предположение, а не факт, приписващ извършване на конкретно престъпление измама или на множество такива в наказателно-правния смисъл, вложен в това понятие от Наказателния закон. Тук по-скоро този израз, така употребен, има за цел да заостри вниманието на проверяващите държавни органи в хода на една бъдеща проверка и то преди всичко изхождайки от това, че заявените от лицата площи, по отношение на които е налице “застъпване”, са заявени като угари, а в действителност се касае за засети от различни земеделски производители земеделски земи. Твърдението за наличие на група и организирането й от М. е неотносимо, с оглед установената липса на посочени престъпления, за извършването, на които да се твърди, че е структурирана такава група по смисъла на чл. 93, т.20 НК. Соченото от тъжителя като приписано му престъпление по чл. 321 от НК – “участие в организирана престъпна група”, липсва като употребен израз в съдържанието на процесната жалба и е налице несъответствие между текста на последната и въведената в тъжбата субективна интерпретация на тъжителя на прочита на израза – “организирана от него група”. Така употребен изразът не е годен да припише на тъжителя М. престъпление по чл. 321 от  НК.

От друга страна, безспорно се установи по делото, че тъжителят сам е дал с поведението си основание на подсъдимия и останалите земед. производители подписали жалбата, да считат М. и другите лица, чийто имена са посочени в жалбата, като група. На първо място, от показанията на св. К. и Х. се установи, че между тъжителя и тези лица са налице близки роднински или приятелски отношения, посочени по-горе. От друга страна между тези лица са установени и други отношения, вкл. и по повод на дейността на същите като земед. производители, пълномощници на такива земед. производители или търговски посредници и представители на различни фондове за земед. земи - С. Ганчев е действал като пълномощник на Величка Тодорова и Венцислав Т., А.М. е действал като пълномощник на Илия Танев, между тъжителя и дружеството, представлявано и управлявано от Х.К. е сключен комисионен договор, а между „Елана фонд за земед.земя” АДСИЦ, чийто пълномощник е тъжителя и дружеството, представлявано от Х.К. е сключен договор за посредничество, т.е. налице е преплитане на множество гражданскоправни отношения.

На следващо място, голяма част от лицата, посочени в жалбата като „група на М.” са  посочили в ОСЗемеделие” Болярово като адрес за кореспонденция гр. Ямбол, ул. „Търговска” №18, ет.2, който адрес се явява постоянен и настоящ адрес на тъжителя М., което обстоятелство, наред с това, че в по-голямата си част от случаите документите за регистрация на земите са били носени в общинската служба в гр. Болярово лично от тъжителя или той е придружавал съотв. земед. производител – в тази насока вж. показанията на св. Х., че тъжителят е присъствал през м. май 2008г. при идентификацията на земите от посочените лица и е вземал активно участие при тези действия – показ. на св. Д., че той е поискал по телефона от св. Д.Д. да му определи дата за идентификация на земи от всичките осем зем. производители, цитирани в жалбата и такава е била определена- 09.05.2008г., бурната реакция на тъжителя и по-конкретно –отправените заплахи за уволнение при отказа от страна на св.Д. на 09.05.08г. да се чертае по КВС, след като не е било поискано такова идентифициране от името на представлявания от него земеделски производител- Илия Танев – вж. показ. на св. Д., като всичко това е създало впечатление и усещане, както у служителите в ОСЗ-Болярово, така и у останалите земед. производители, които са уведомени за тези обстоятелства по-късно, че се касае за група от земеделски производители и предвид проявяваната от М. инициативност, в повечето случаи лишена от основание и какъвто и да е личен мотив и интерес, предвид на това, че същият не е регистриран като земеделски производител в Община Болярово, а единствено е действал като пълномощник на едно от лицата /Илия Танев/, е дало повод и основание на подписалите жалбата лица, вкл. и подсъдимия, да приемат, че тази група е организирана от тъжителя.

На следващо място, в тази насока са и показанията на св. К., Х., Д., Д. и Н., че на проведената на 30.05.2008г. среща със зам. министър Пейчев, когато земеделски производители поставили проблема за застъпванията при идентификацията по КВС, тъжителят е заявил пред всички присъстващи да отидат в офиса му в гр. Ямбол, за да се „разберат”, но за тъжителя не е имало основание да се представя пред присъстващите зем. производители като пълномощник на “Елана фонд за земед.земи” и да им предлага срещи за уреждане на възникналия проблем със застъпванията, макар по делото да се установи по  безспорен начин, че именно този Фонд е собственик на зем. земи и след като същите са били отдадени през м. февруари – март 2008г. под наем на трети лица, близки до тъжителя и тези лица са ги идентифицирали по КВС, са въникнали проблемите със застъпванията. Интерес от такива срещи със зем. производители са имали лицата, които са сключили договори за наем на земеделските земи и са ги идентифицирали и заявили за подпомагане, след което е било установено двойно заявяване на площите и именно тези лица са били застрашени от отказ да им бъдат изплатени субсидии, а не тъжителя М.. Част от тези земеделски производители - Х.К., С.Х., С. Ганчев са присъствали на срещата в края на месец май 2008г., но след като е бил поставен проблемът за застъпванията, нито един от тях не е взел отношение и не е провел разговор с останалите земед. производители във връзка с разрешаване на проблема. Както преди провеждане на срещата на 30.05.2008 година, така и след нея, разговорите са били водени от земеделските производители с тъжителят М., като се установи по безспорен начин от гласните доказателства по делото, че при тези  разговори той нееднократно предложил на земеделските производители да им “освободи” застъпените площи срещу заплащане на пълния размер на субсидията от тяхна страна. Тъжителят, както се установи по делото е бил пълномощник единствено на Илия Танев и е идентифицирал от негово име земеделски земи, но не се установи М. да е водил разговори само по отношение на застъпените имоти, идентифицирани от името на Танев.

Всички тези факти, по един или друг начин, са станали достояние на земеделските производители, включително и на подсъдимия К.. В тази насока са показанията на св. Д., която в общи разговори със земед.производители е споделяла с тях, че е заплашвана от А.М. с уволнение, ако не допусне очертаване на площи по КВС. Действията на тъжителя и лицата от неговото обкръжение, посочени в жалбата като „група” са били коментирани между зем. производители, видно от показанията на св. Н. и Д. и по този начин са станали известни на неограничен кръг от тях.

 Повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение за разгласяване на неистинско  позорно обстоятелство в жалбата чрез израза “…той подаде жалба до Вас чрез поставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинска служба и Областната дирекция беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по СЕПП в реални граници”, също не се доказа да е било осъществено от обективна страна. Съда счита, че в първата си част - “…той подаде жалба до вас чрез поставените му лица”, този израз не е позорящо за тъжителя обстоятелство, а в така възприетия от М. като позорен израз единствено укоримо се явява заплашването с уволнения, но от контекста, както на този употребен  в жалбата израз, така и от съдържанието на процесната жалба,  става ясно, че в случая се касае не за позорен факт, а за приписано на М. престъпление – “принуда” по смисъла на чл.143 от НК, каквото обвинение в тъжбата липсва. По делото се установи по безспорен начин – от показанията на св. Д. и Г., че тъжителя действително е отправял към служителите в ОС „Земеделие” Болярово и преди всичко към началника на тази служба- св. Д. заплахи  за уволнение и е използвал изрази, които биха могли да се възприемат като такова заплашване. Съдът не възприема  становището на  повереника на тъжителя, че последния не би могъл да отправя такива заплахи, тъй като не е работодател на тези служители и не е в състояние да ги уволни. Неоснователни според съда са и доводите, че тъжителят по този начин е изразявал критичното си отношение към непрофесионалното и некомпетентно отношение на същите служители. Видно от показанията на посочените свидетели, съдържанието на използваните от тъжителя думи и изрази /„ще си отиде от работа”, „ще ви направя на луди калинки, ще ви накарам да ме сънувате”, “Вие знаете ли кой е Елана фонд? Или ще чертаете в реални граници или ще си отидете всичките от службата”/  и от поведението му спрямо служителите на ОС „Земеделие” Болярово, последните са възприели същите именно като заплаха за уволнение.

Независимо, че от обективна страна подсъдимият не е извършил соченото в тъжбата престъпление клевета и само това е основание И.К. да бъде оправдан, съдът счита, че последния не е осъществил  и от субективна страна деянието, в което е обвинен. 

Обект на престъплението клевета са обществените отношения, свързани с осигуряване на доброто име в обществото. В настоящия случай съдът счита, че подсъдимия е изразил личното си отношение към тъжителя, като се е оплакал от неговата дейност и от дейността на приближени до него лица във връзка с идентифицирането на земеделски земи, с които те са нарушили негови и не само права и която дейност впоследствие е била обект на проверки от компетентните органи и са били установени нарушения, както се посочи и по-горе. Подсъдимият е бил провокиран от действията на самия тъжителя и след като застъпванията на обработени и идентифицирани от него земеделски земи е било вече факт.

Престъплението “клевета” е съставомерно от субективна страна, само когато е осъществено умишлено в двете му форми-пряк и евентуален. В интелектуалния аспект на умисъла се включва знанието на дееца, че обстоятелствата, които съобщава, са позорящи или приписват престъпление и са неистински, а във волеви аспект -желанието му да опозори личността на лицето, за което се разгласяват обстоятелствата, или да припише престъпление на същото. В случая не е изпълнен нито интелектуалния, нито волевия момент. В тази насока следва да се има предвид, че жалбата изхожда от лица, вкл. подсъдимия, регистрирани като земеделски производители или обработващи земед. земи, като основния адресат, до който тя е трябвало да достигне е министъра на земеделието и храните, а копия са изпратени до ОД ,,Земеделие” - гр. Ямбол, впоследствие и до ДФ „Земеделие”, като всички те са оправомощени да осъществяват контрол в процедурата по отпускане на субсидии по СЕПП. Копие от жалбата е изпратено и до АЗПБ, която е неправителствена организация, защитаваща интересите и правата на земеделските производители в страната. Както се посочи по-горе, процесната жалба не е постъпила в редакцията на вестник „168 часа”, а по делото липсват доказателства дори да е направен опит да бъде изпратена там от някой от подписалите я лица и още по-малко от подсъдимия, което би обусловило наличие на субективен елемент от състава на престъплението по чл. 147 от НК в случай, че са налице и обективните признаци на това деяние. Доколкото клеветата е резултатно престъпление, съставомерно ще бъде това изпълнително деяние, в причинно-следствена връзка с което, позорящите обстоятелства и/или приписваните престъпления са стигнали до знанието на адресата им. Поради това съдът приема, че посочването в жалбата на в-к „168 часа като адресат е ирелевантно за обвинението. Аналогично е положението и с НТВ „Скат, до която жалбата нито е била адресирана, нито пък има данни по делото за някаква връзка между използването й от медията и действията на подсъдимия.

  Съдът не възприема становището на повереника на частния тъжител, че е следвало земеделските производители да изпратят жалбата до прокуратурата или до полицията, които са органите в Република България, които имат компетентност да установят дали определено лице е извършило рекет, измама и организиране на група за измами и имат правомощията да проверяват такава информация, а от друга страна имат и задължението да пазят служебна тайна. Обстоятелството, че земеделските производители са изпратили жалбата си не до прокуратурата или полицията, а до посочените в нея адресати, които реално са и получили същата –МЗХ, ОДЗ-Ямбол, ДФЗ и АЗПБ, още веднъж води до извода, че целта на подписалите жалбата лица, вкл. и на подсъдимия не е да уличат тъжителя в извършване на престъпления или да му припишат такива, а единствено да бъде извършена проверка от компетентните за това органи, а до АЗПБ – за да им съдейства за такава проверка и да бъдат установени обстоятелствата около двойно заявените площи, тъй като те, като лица обработващи земята и поддържащи я в добро земеделско и екологично състояние, имат право да получат субсидии за това, а не собствениците или наемателите на тези земи, което подпомагане на земеделските стопани по схемата за единно плащане на площ или други схеми е уредено в Регламент на Съвета /ЕС/ № 1782/2003 от 29.09.2003 г., Регламент на Комисията /ЕС/ № 796/2004 от 21.04.2004 г., Регламент на Комисията /ЕС/ № 1973/2004 от 29.10.2004 г., Решение на Съвета 2004/281/ЕС/ от 22.03.2004г., в Закона за подпомагане на земеделските производители и издадените въз основа на него Наредби и съгласно тях парите се предоставят за  обработка, а не за собственост, т.е. ползвателите, а не собствениците, респ. наемателите, които не обработват наетите от собствениците земи имат право да ги получат. И тъй като в настоящия случай се касае за разпореждане със средства от Европейските земеделски фондове по схемата за единно плащане на площ, съдът счита, че границите на допустимата критика в този случай  са по-широки, като се има предвид ширещата се напоследък злоупотреба със средства, отпускани от европейски фондове, а усвояването на средства по програми на ЕС и изграждането на основани на взаимно доверие партньорски отношения с европейските институции са основен национален приоритет.  

В конкретния случай, подписвайки жалбата, без да е автор на текста, подсъдимия е целял не да разгласи позорящи за тъжителя обстоятелства или да му припише престъпления, а да защити собствените си интереси чрез сезиране на компетентните органи за извършване на проверка. Тук следва да се отбележи, че към момента на подписването на процесната жалба, подсъдимият не е знаел, че вече е била инициирана проверка във връзка със застъпванията на площи с издаването на Заповед № 13 от 23.05.2008г. на Директора на ОДЗ Ямбол за назначаване на комисия, която да провери постъпили  там сигнали от земед. производители от Община Болярово. Подсъдимият, подписвайки жалбата, е извършил сигнализиране по съответния ред с цел извършване на проверка на манифестирани от него претенции за обработка на земед. земи, като той е имал  съзнание за извършени от посочените в жалбата лица нередности. Ето защо необосновано и незаконосъобразно е да се приеме, че подсъдимият е целял да навреди на доброто име на тъжителя и да предизвика отрицателна оценка за личността му в обществото, както и че е имал личен мотив и намерение за това, още повече, че съгласно неговите обяснения той не е имал взаимоотношения преди м. май 2008г. с тъжителя М..

Като взе предвид изложеното съдът приема, че не следва да възникне спрямо подсъдимия И.С.К. наказателна отговорност по повдигнатото спрямо него от тъжителя А.Я.М. обвинение в престъпление клевета и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия И.К. за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение по чл.148 ал.2 вр.с ал.1 т.2 предл. 2, във вр.с чл.147 ал.1 от НК, затова че през месец юни 2008година, в писмо до Министъра на Земеделието и храните, с копие до Председателя на АЗПБ, Директора на ДФ Земеделие”, Комисията по земеделие и гори в Народното събрание, вестник “168 часа” и Областна дирекция “Земеделие и гори”-гр.Ямбол и копие до НТВ Скат”, е разпространил позорни за честта и достойнството на тъжителя А.Я.М. *** обстоятелства, като му е приписал престъпления – рекет или изнудване, измама и участие в организирана престъпна група с думите: “Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини”; “Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А.Я.М. и организираната от него група”, както и във вид на разпространени неверни и позорни обстоятелства: “Той подаде жалба до Вас чрез подставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинска служба и Областната дирекция беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по СЕПП в реални граници”.

Предвид изложеното относно съставомерността на деянието и признаването на подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление клевета спрямо А.М. и тъй като по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин подсъдимия виновно да е извършил престъпно деяние, причинило неблагоприятни последици за тъжителя А.М., които да съставляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване на основание чл.45 от ЗЗД, съдът отхвърли и предявения от тъжителя М. против подсъдимия И.К. граждански иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000.00 лева за претърпените от него болки, страдания и неудобства в резултат на разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител и граждански ицещ А.М. да заплати на подсъдимия И.К. разноските по делото в размер на 3700.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. 

Мотивиран от горното, съдът постанови съдебният си акт.

 

                                        Районен съдия:................

                                                            /В.Апостолова/